Из "Пътят към еднотактния рай" на Peter Qvortrup

Публикувана на Вторник, 22 Април 2014

Peter Qvortrup е собственик на "AUDIO NOTE" (UK). Лично на него легендарния японски аудио конструктор Hiroyasu Kondo преотстъпва правата върху марката за целия световен пазар, с изключение на Япония. Предлагам на вашето внимание една извадка от негово интервю, озаглавено "Пътят към еднотактния рай", публикувано в списание "Аудио Магазин":

 

Въпрос: Как смятате, доколко са важни измерванията на характеристиките на аудиоапаратурата и как се съотнасят те към онова, което чуваме?

П. К.: Измерванията никога не са били правени, за да определят качеството на звучене на този или на онзи компонент. Това са го измислили доста по-късно. Те са били нужни само дотолкова, доколкото да се знае, дали не са прекалено големи изкривяванията, има ли клипинг и т. н. Ако компонентът работел както трябва, никой не се интересувал, че показателите в различните образци се разминават. Така е било през двадесетте години на миналия век. Първоначално обратната връзка била предназначена за намаляване нивото на шума в телеграфните устройства. Когато усилвателят работи с меден кабел с дължина 20 мили, нивото на шума е много голямо. В тези усилватели се наложило да се използва обратна връзка и поради това тя се е появила. Едновременно с появата на обратната връзка се разпространила и транзисторната техника. Наложило се използването на ООВ в транзисторната техника, защото иначе тя не работела нормално и имала големи хармонични изкривявания. Изявления от сорта на това, че проведените лабораторни измервания в някаква степен отразяват това, което чуваме, започнаха да се появяват съвсем неотдавна. Разберете, че измерванията никога не са били предназначени за това. С тяхна помощ се е проверявала надеждността на системата, а не се установявало дали тя е добра или лоша. Това се изяснява само при прослушване и по никакъв друг начин! Едва през шестдесетте години, когато комерсиалната аудиотехника получи по-широко разпространение, всичко се промени. Много е важно да се направи тази разлика за тези неща. В рекламата, която е поместена в 103-ти брой на списание "The Absolute Sound", аз излагам своята гледна точка за измерваните характеристики на двутактните усилватели, които са по-добри от тези на еднотактните усилватели с обратна връзка, които пък са по-добри от тези еднотактните усилватели без обратна връзка. Но еднотактните усилватели звучат по-добре от двутактните, а усилвателите без ООВ звучат по-добре от усилвателите с ООВ. Какво имам предвид? Допуснете немислимото, че измерванията по никакъв начин не характеризират звука. Тази проста мисъл ще поясня с помощта на аналогията. Вземете за пример слон. Няма светлина. Тъмна стая и в нея има слон. Включваме осветлението, но не виждаме самия слон, а само неговата сянка. Светлината - това е измерването, а сянката на слона е това, което се отчита на приборите. Как да опишем слона, виждайки само сянката му? Именно това се опитват да направят, съдейки за звука по неговите измервателни характеристики. Няма да стане така. Как, по дяволите, да разберем каква е същността на слона? Ето това е главният проблем на съвременната аудиоиндустрия. Медийната high-end гилдия, създала американския вариант на high-end, е настроена против еднотактните усилватели. Техният главен аргумент е, че еднотактните усилватели не осигуряват добри характеристики при измерване. Преди 10-15г пишеха, че измерванията не работят, да вървят по дяволите измерванията. Сега, когато авторитета на списанията е под угрозата от възраждане на старата техника, за дискредитиране на еднотактната техника се ползват само измерванията. Всичко това е лицемерие и лъжа, при това принципна лъжа, което е още по-зле. Същото дискутирахме с Джон Аткинсън от списание "Stereophile", който по принцип не ме харесваше, а след нашия разговор съвсем ме намрази.

Въпрос: В какво именно се състои конкретното преимуществото в звученето на еднотактните усилватели?

П. К.: Това е "първият ват". Сигналът с ниско ниво. Моето дълбоко убеждение е, че не съществува друга схемотехника, която толкова добре да се справя със сигналите с ниско ниво-двутактните усилватели това не го могат, транзисторите са напълно безсилни, а усилвателите с обратна връзка също не пропускат сигнала както трябва. Даже малка дълбочина на обратната връзка не позволява на двутактните усилватели да пропускат сигнала по подобаващ начин. Виновен за това е преди всичко изходният трансформатор. За да премине през изходния трансформатор на двутактния усилвател, горната част на сигнала трябва да промени магнитното поле на трансформатора. Долната, намираща се в противофаза част на сигнала, е длъжна да върне магнитното поле в нула и после да пренамагнити трансформатора в друго направление. Това се нарича магнитна индукция и остатъчна магнитна индукция. Работа е там, че за да извърши тези преобразувания, на сигнала не му достига мощност. Ето защо най-често двутактните усилватели с големи изходни трансформатори нямат високи честоти. Когато измервате - има, а когато слушате - няма. Мощността на високите честоти е малка и те са "задавени", т.е. сигналът не е достатъчно силен, за да пренамагнити цялото това желязо. Дори при достатъчно високо ниво на високочестотния сигнал усилвателя работи с миливатове, а даже и с микроватове. Нищожната мощност на сигнала не му позволява да пренамагнити трансформатора. В еднотактните усилватели изходния трансформатор е намагнитен през цялото време и сигнала не влиза в гореописаните взаимоотношения с изходния трансформатора. Наистина, ако магнитопровода е много голям, то проблеми възникват отново. Но няма да се спирам на това. В общия случай, трансформаторът работи в режим на намагнитване в еквивалентен клас А. Сигналът не среща препятствия, защото пътят е винаги свободен. В това според мен е главното преимущество на еднотактните усилватели. В Ню Йорк се срещнах с Джонатан Скал, репортер на "Stereophile". За такива случаи винаги нося със себе си набор от плочи, някъде около 5 броя. Три от тях са записи на едно и също произведение - "La Campanella" в изпълнение на Симон Баре, Джоузеф Левин и Михаил Левицки. Ние прослушахме оригиналния ремингтонов запис на Баре на аудиосистемата на Скал, състояща се от грамофон "Forsell Air Reference" и звукът беше непоносим. Той  сякаш целият се състоеше от стържене и шумове, а фортепианото въобще не се чуваше. Накратко, всичко това звучеше ужасно. Скал недоумяваше, че само преди ден е слушал тази плоча в моя нюйоркски салон и тя е звучала великолепно. Получихме голямо удоволствие, сравнявайки това изпълнение на «La Campanella» с останалите. Какви изводи можем да направим от казаното дотук за състоянието на хай-енда. Многозначителни изводи…

превод от руски: инж.Ивелин Йовчев (а.к.а. DJPOPA)